ФИТОХОРМОНИ

Вносител/Дистрибутор, оторизиран от Министерствата на: Земеделието, Околната среда, Здравеопазването

Разрешително №: 571/16.04.2013

РЕГУЛАТОРИ НА РАСТЕЖА / СТИМУЛАТОРИ НА РАСТЕЖА / ФИТОХОРМОНИ

Това са растителни хормони, които действат като регулатори на растежа. Те са естествени продукти, но също могат да бъдат синтезирани, срещат се във всички растения и ако се прилагат правилно могат да направят истински "чудеса". Въз основа на тези вещества се получават прости или сложни препарати, които могат да  ускорят образуването на корени или стимулират растежа на листата и плодовете. За съществуването на растителните хормони е имало предположения още в началото на миналия век. Многобройни научни статии на тази тема доказаха съществуването им, но те можаха да бъдат идентифицирани  много по-късно. Първите открити растителни хормони бяха от клас ауксини - около 1934 година, а гиберелините и цитокините са били открити по-късно през 50-те години.

Тези три типа регулатори на растежа оказват стимулиращо действие върху клетъчния метаболизъм. Съществуват и вещества с инхибиторен ефект върху растежа и развитието на растителни клетки, като абсцисиева киселина, идентифицирана през 1965 г. и фенолни вещества, идентифицирани няколко години по-късно. Тези вещества са ендогенни, което означава, че те са синтезирани от растенията. Съществуват и изкуствени фиторегулатори на растежа, с химически формули, подобни на тези на естествените, които показват подобно физиологично действие.

Всички тези вещества, били те синтетични или естествени, се наричат регулатори на растежа и имат определени общи характеристики:

  • действат в много малка концентрация, в голяма концентрация са токсични, затова някои от тях се използват като хербициди;
  • действа само при взаимодействие с други фиторегулатори, като функцията им се определя от хормоналния баланс, установен между тях;
  • участва в редица физиологични явления, свързани с многобройни механизми на действие на хормона, затова идеята е изоставена.

Една съществена разлика между изкуствените фиторегулатори на растежа и естествените такива е че естествените могат да бъдат контролирани от метаболитните механизми в клетките, бивайки елиминирани достатъчно бързо, а изкуствените остават много по-дълго и често биват предпочитани за практически приложения.

Регулаторите на растежа се разделят на три големи групи: гиберелини, ауксини и цитокини.

ГИБЕРЕЛИНИ 

Действието на гиберелините бе открито още преди те да бъдат идентифицирани. Гиберелинът е бил открит от японци, които са изучавали дължината на растението ориз. През 1898 г. Хотоаро Хори е установил, че растенията с изключителна дължина са били изложени на гъбата Gibberella fujikuroi. Водният екстрат от гъбата е причинил подобни симптоми върху тестваните растения, което довело до идеята за съществуването на вещество, отговорно за тези ефекти. Ейчи Куросава успява и да изолира химически гиберелиновата киселина през 1926 г. Тейдзиро Ябута изолира некристална форма на киселината през 1935 г., и най-накрая кристалното съединение е изолирано през 1938 г. от Ябута и Сумики Юсуке.

Отделянето на гиберелините в чисто състояние е много трудно поради големите молекулни маси, които те притежават. Първият идентифициран гиберелин е гиберелиновата киселина, или GA3 (комплекс, наречен „гиберелин A”). Синтетичните гиберелини са получени през 80-те години. Гиберелини са активни вещества, стимуланти, присъстват главно в семена, грудки и корени. Те стимулират покълването на семената, ускоряват поникването на растенията в ранните етапи на развитие. В развитите растения, гиберелини предизвикват необичайно увеличаване на площта на листата и височината на растението.Приложени в ниски концентрации, те могат да помогнат за получаването на огромни, мутирали растения. Друг интересен ефект е предизвикването на цъфтежа, особено в двугодишните растения. Чрез напръскване на растенията с разтвори, съдържащи следи от гиберелини  се предизвиква интензивното нарастване на въздушната част на растението. Растежа на корените не се влияе изобщо или се влияе много слабо. При третиране  на зърнени култури гиберелини се постига намаляване процента на падането, благодарение на втърдяването на стъблото или намаляването на междувъзловото разстояние.  Гиберелините  предизвикват гигантизъм както чрез ускоряване размножаването  на клетките, така и чрез увеличаване на техния размер. По този начин, ако се третира с гиберелини, царевицата джудже расте до същата височина както нормалната царевица и плододава. Чрез прилагане на гиберелини могат да се получат плодове без семена, да се постигне бързо развитие на пъпките и узряване на плодовете. Бързото развитие на растенията, третирани с растителни хормони не е възможно, без осигуряване на всички фактори, необходими за вегетацията. За увеличаване на чепките и зърната, значително влияние оказва и третирането с гиберелинова киселина. Изследванията на  Уивър (1958), Уивър и Маккун (1959) показват, че третирането с гиберелин води до значително удължаване на чепките (от основата на чепката до върха на основната ос). Данните показват, че колкото по-рано се прилага третирането с гиберелин (2-3 седмици преди цъфтежа), толкова по-силно е удължаването на чепките.

Свойства на гиберелините (GA)

  • действа върху удължаването на междувъзлията, като понякога се постигат впечатляващи резултати (например, получено е зеле със 3-метрово стъбло), но не при всички видове. Само някои видове от сортовете-джуджета могат да достигнат до нормални размери след прилагане на гиберелиновата киселина, обикновено сортовете-джуджета не реагират на удължаващия ефект на гиберелинова киселина.
  • въздейства върху цъфтежа, постигайки като резултат или инхибирането на индукцията на цъфтежа, като в случая с плодните дървета, или стимулира цъфтенето на видовете, които изискват ниски температури за цъфтенето, така че при наличието на гиберелини тези видове цъфтят и без ниска температура (моркови).

При други видове, които също изискват ниска температура за цъфтежа, наличието на гиберелини индуцира удължаване на стеблата, без да се образуват цветове (цвекло). Тези противоречия очевидно имат просто обяснение: при горепосочените растения студът действа само върху растежа на стъблото, докато в другия случай действието е върху процеса на цъфтежа. Следователно, гиберелините изпълняват само ролята на стимулатори на удължаването, като в този случай не влияят на нормалните физиологични процеси;

  • влияят върху формирането на плодовете на крушата, мандарината, сливата;
  • неутрализират ефекта на "жълтия" вирус при вишната;
  • значително подобряват цъфтежа и добива на ягоди;
  • водят до увеличаване на броя на боровинките на едно растение;
  • при сладките сортове череши се увеличава размера и качеството на плода, който става по-твърд и по-светъл на цвят
  • повишават добива и качеството на пивоварния ечемик и хмел
  • водят до равномерен растеж на оризовите кълнове
  • прекъсват хибернацията и стимулират покълването на посадъчния материал за картофи
  • оказват комплексно действие върху покълването на семената или началото на вегетацията на заспалите пъпки, когато атмосферните условия (ниските температури) не позволяват това, предизвиквайки растеж и разклоняване или клоните;
  • увеличаване на основното стъбло на чепкaта на гроздето и страничното им разклоняване;
  • увеличаване размера на зърната на гроздето;
  • повишаване на средното тегло на гроздовите чепки;
  • увеличаване на добива;
  • увеличаване на гроздовите зърна без семена и падането на цветовете на някои сортове нормални хермафродитни цветя;
  • забелязват се някои специфични особености на сортовете по отношение действието на гиберелина, концентрацията и сроковете  на прилагане;
  • НЕ се използва при зелето, защото вкуса му става горчив, и зелето става огромно и твърдо (има съобщения за екземпляри, достигащи до 3 метра).